Патрон

Втори юни е ден на Ботев и на загиналите
 за свободата и независимостта на България.
 Датата е кончината на  българския поет и роволюционер

Христо Ботев – 2 юни 1876 г.

Христо Ботев – патронът на нашето училище

            Какво е Ботев за нас? Къща, с типична възрожденска архитектура, стояща гордо и пазеща стотици тайни спомени? Паметник, издигащ се величествено от земята? Или портрет, с тъмни очи, впити в нас?

           Не. Нищо от материалните неща, които Ботев е оставил през краткия си жизнен път, не може да ни плени толкова, колкото духът му. Неговият буен, страстен, силен дух. Дух на царски орел, затворен в клетка. Дух, освободен от смъртта, който вече може да се рее из безкрайните пространства на света. Точно тази негова сила ни  впечатлява, привлича, взема ни дъха.

          Ботев е душа, неземна сила, свръхестествено явление, което за малко е белязало земния свят с повече дейност, отколкото стотиците хиляди хора, живели преди, заедно и след него. Той е стих, дума, сричка, буква, звук, който говори сам по себе си ясно и естествено.

           Колко странно… Как човек може да бъде толкова много неща, които не се вписват в напълно човешката му природа.

            Ботев - Душа, дух, откъснал се от оковите на тирана Той е като песента, като говоренето, защото те го отличават от заспалия народ, унесен в своите безсмислени и нищожни проблеми.

        Пред величието на Ботев стоим смълчани! Не само заради саможертвата! Не само заради гениалната поезия , но и заради онова хъшовско, непокорно и непокоримо, което Ботев носи у себе си Смелостта и привилегията „силно да любиш и мразиш“! Силата и свободата да извикаш „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!“. И не само да го обявиш, но и да защитиш с живота си правото на по-добър и по-справедлив свят.

         Краткия си път между рождението на 6 януари 1848 година и легендарната смърт на 2 юни 1876 година, Ботев успява да извърви смело, бурно, неповторимо. На 18 години започва да пише, на 24 – става известен, на 28 – безсмъртен. Ботеви са думите „България не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“. Ботев сля мисъл, дела и стих в едно свещено триединство. Ние, потомството се прекланяме и коленичим пред живота и саможертвата на Христо Ботев!

        И нека днес мислено  да застанем на Козлодуйския бряг, за да тръгнем от неговата надежда за един по-добър и свободен свят и да стигнем до болката.И дори само когато мислим за Балкана, той ни издига, възпитава ни в непримиримост и жертвоготовност.Там в Балкана е най- доловима представата ни за вечност – поколенията си отиват, но скалите, гората остават.Остава и личността на Ботев, която кара цял един народ вече  144 години да търси у себе си неподозираните страни на българската душевност.

      Какво е Ботев за всеки от нас? Той се побира в един стих само: “Тоз,който падне в бой за свобода – той не умира”.Защото смъртта е състояние на материята, но силата на духа е огромна.Животът,борбата,поезията на Ботев превръщат името му в символ на българското.

И нека , скъпи приятели, точно в 12 часа на 2 юни , когато сирените отбележат най- заслужена почит към Ботев и загиналите за свободата на България,  да станем прави, помълчим и сведем глави в признателен поклон.